Седмица на модата в Париж Пролет/Лято 2024 - Givenchy
Подготвяйки се за пролетно-лятната колекция, Матю Уилямсън очевидно сериозно обмисля промяна в сегашния вектор на движение (честно казано, те вече бяха забелязани през миналия сезон) и затова поставя на подиума напълно необичайни за него дрехи.
Не забелязах и следа от по-ранното желание на Givenchy да се пренапише в стила на уличното облекло, но ехото от Клеър Уайт Келър и самия Юбер дьо Живанши се чуваше ясно. Усещаше се и далечното докосване на Карин Ройтфелд, с която Уилямсън продължава да си сътрудничи.
Забелязах сатенени палта с пашкул, съчетани с бикини и найлонови чорапи, полупрозрачни многопластови поли и бродерии в съчетание с леко палто (в кремав нюанс), мъжки якета без яка и с необработени ръбове. Имаше и деконструкция, която Уилямсън каза, че особено цени: вдъхновена отчасти от изследванията на скулптурния радикализъм на Осип Задкин и Константин Бранкузи. Имаше и ботанически и флорални мотиви, дантелени орнаменти и цяла серия от вечерни рокли. Една от тях включваше панделка, която се увиваше около ръцете и загатваше за тоалета, който Одри Хепбърн носеше за фотосесията на Vogue през 1963 г.
Не забелязах и следа от по-ранното желание на Givenchy да се пренапише в стила на уличното облекло, но ехото от Клеър Уайт Келър и самия Юбер дьо Живанши се чуваше ясно. Усещаше се и далечното докосване на Карин Ройтфелд, с която Уилямсън продължава да си сътрудничи.
Забелязах сатенени палта с пашкул, съчетани с бикини и найлонови чорапи, полупрозрачни многопластови поли и бродерии в съчетание с леко палто (в кремав нюанс), мъжки якета без яка и с необработени ръбове. Имаше и деконструкция, която Уилямсън каза, че особено цени: вдъхновена отчасти от изследванията на скулптурния радикализъм на Осип Задкин и Константин Бранкузи. Имаше и ботанически и флорални мотиви, дантелени орнаменти и цяла серия от вечерни рокли. Една от тях включваше панделка, която се увиваше около ръцете и загатваше за тоалета, който Одри Хепбърн носеше за фотосесията на Vogue през 1963 г.